Friday, April 3, 2009

Пиеса "Вилхелм Райх в Ада" извадки от акт 1








Автор - Робърт Антон Уилсън
Превод - Ембец; Светофар

Сцената: Вилхелм Райх е на съд в ада. Съдът прилича на цирк, с жонгльори, акробати, хора дишащи огън и др. Обвинителите са Маркиз дьо Сад и Граф фон Сахер-Мазох, и двамата облечени като клоуни. Съдята е Сатаната. В първата част на делото Райх представя компютър, който следи натрупването на ядрени оръжия в света. Компютърът пронизително изсвирва всеки път, когато се е натрупало още един еквивалент на бомбата хвърлена над Хирошима.

ДЬО САД: Защо се разбунтува срещу Фройд?
РАЙХ: (бавно) Разбунтувах се срещу Фройд, защото той беше страхливец.

Компютърът изсвирва отново

ДЬО САД: Страхливец? Мъжът, който се изправи срещу всички табута на своята епоха?

РАЙХ: Той отстъпваше, той заобикаляше, той бе подмолен. Той не казваше отчетливо накъде водят теориите му.

Компютърът изсвирва отново

ДЬО САД: (надвиква компютъра) Искаш да кажеш, че не е споделял утопичните ти фантазии.

РАЙХ: Вижте го на снимката, погледнете тази челюст.

Компютърът изсвирва отново

РАЙХ: Вижте изражението му, тези стиснати зъби. Той задържаше – казвам ви, затова накрая той получи рак на челюстта. Той не би казал това, което знаеше. Той го задържаше в себе си, зад тези стиснати зъби, докато не го уби.

ДЬО САД: И каква е тази истина, която Фройд не е смеел да каже?

РАЙХ: Всеки го знае вече. Погледнете криминалната хроника по телевизията...

Компютърът изсвирва отново

РАЙХ: или идете в Спешното и поговорете с изнасилените жертви. Със смазаните жени и малтретираните деца. Целият ни човешки род е болен, емоционално споразен. Ние сме луди от толкова дълго, че всеки опит да избягаме от Капана просто отпушва несъзнателен бяс и увеличава насилието.

Компютърът изсвирва отново

РАЙХ: Ние всички знаем, че сме в Капана, но никой не знае как да излезем от него. Ние се нападаме един друг, мислейки че това е изходът.

ДЬО САД: Какво? Това ли е истината, която Фройд не е смеел да изрече? Мислех, че всичко това той го каза в "Цивилизацията и нейните беди".

РАЙХ: Той не би казал, че има път навън от Капана – единствения път.

ДЬО САД: Твоя път, естествено.

РАЙХ: Начинът, който открих, постепенно, след много проби и грешки.

ДЬО САД: А той е?

РАЙХ: Работа върху дишането и мускулните напрежения. И откровено да казваш на хората, че няма метафизично Добро и Зло в света на хората както го няма и в света на животните или химическите елементи, или физичните явлениея на масата и гравитацията.

ДЬО САД: Накратко - хедонистичен материализъм. Общество позволявашо всичко.

ДЬО САД: Не общество позволяващо всичко. Психично здраве. Ако едно дете се държи безобразно - кажи му го. Но никога, при никакви обстоятелства не прави от това морална метафизика. Никога, при никакви обстоятелства не казвай, че нещо е лошо или греховно в космисчески смисъл. Никога недей да предаваш лудостта на следващото поколение, Емоционалната чума, която ни е спусната от епохите на суеверия и варварство.

ДЬО САД: Общество без морал. Анархия. Това ли имаш предвид?

РАЙХ: Не е анархия. А това, което всеки човек с грам здрав разум знае. Никой не може да бъде винен, за каквото и да е. Ние всички сме в тази каша заедно, защото нашите предци са били луди и лудо общество предава техните репресии от поколение на поколение.

ДЬО САД: А нещата, които аз правих преди да бъда докаран тук и излекуван? Те не бяха ли Зло?

РАЙХ: Ти се наслаждаваше да бъдеш Зъл, защото това те кара да изглеждаш героичен. Унизителната истина, маркизе, е, че ти си бил просто болен.

ДЬО САД: И Хитлер ли просто е бил болен?

РАЙХ: В това е ужасът на ситуацията. Ние всички го знаем вече, но не го помним. Потискаме го и продължаваме, обвинявайки се един друг - ние забравяме, какво знаем, ако помним, ще трябва да си спомним и че сме роботи, също - че ние всички сме били осакатени по различни начини чрез опитите да живеем в измисления свят на морала, вместо в реалния свят на природата.

ДЬО САД: И така ние просто ще учим хората как да дишат правилно и да си отпускат муслулите и ще получим Утопия?

РАЙХ: Никога не съм казвал, че ще е толкова лесно. Аз казах, че е почти невъзможно, но трябва да пробваме, ако въобще ще има поне някакъв шанс за оцеляване. Премахването на Емоционалната чума е като премахването на другата чума. Ще отнеме десетилетия работа от страна на хиляди специалисти из целия свят. Но ако ние не се опитаме...

Компютърът изсвирва отново

РАЙХ: Ние трябва да разберем, че всяка морална идея е буквално халюцинация. Тя създава гузност, която създава мускулно напрежение, което създава гняв. Това води до допълнително брониране, за да се задържа гневът вътре. Това води до всичките психосоматични болести, които ортодоксалната медицина не може да лекува и до социалните патологии около нас. Изнасилвания. Малтретиране на деца. Война.
Компютърът изсвирва отново

РАЙХ: (все по-афектирано, вече държи реч) Вие ме сравнихте с Русо. Да, в Епохата на разума, той трябваше да пресъздаде мита за Райската градина отново; той го нарече Благородния дивак. Сто години по-късно, Маркс трябваше да го пресъздаде: нарече го примитивен матриархат, преди частната собственост. Райската градина винаги е пресъздавана, защото знаем. че има естествено изящество и естествен начин на живот, който сме изгубили. Ние го изгубихме чрез изобретяването на Доброто и Злото. В момента, в който повярвахме, че сме станали грешници - капанът се затвори. Ние приехме греха и наказахме себе си. Или проектирахме греха и наказвахме други хора като изкупителни жертви.

Компютърът изсвирва отново.

РАЙХ: (все по-гневен) Мазохизъм или садизъм - това станаха единствените варианти за избор веднъж като повярвахме в Доброто и Злото, веднъж като повярвахме в Греха. Ние сме животни. Ние не сме по-виновни от куче, от котка, от кон, от катерица. Всеки го знае от Дарвин насам. Но ние сме все още в Капана.

ДЬО САД: Ти наистина мразиш Моралността, която те накара да убиеш своите родители.

РАЙХ: Тя кара цялата човешка раса да убива своите деца! Ние не можем да видим какво правим. Ние сме заслепени от нашия проклет Морал.

Дьо Сад се обръща рязко.

ДЬО САД: Ваше Височайшество, обвинението се оттегля за почивка. Ние вярваме, че е очевидно – и то от собствената му уста, обвиняемият е заплаха за цивилизацията, такава, каквато я познаваме.

РАЙХ: Чакайте! Знаете ли защо този момент в природата е толкова безценен, този момент на мир и единение.

СЪДЕБЕН РАЗПОРЕДИТЕЛ: Обвиняемият няма да говори сега.

РАЙХ: Това е момент отвъд Доброто и Злото!

СЪДЕБЕН РАЗПОРЕДИТЕЛ: Можете да пледирате това по-късно. Петнайсет минути почивка. После ще чуем аргументите на защитата (става)

Компютърът изсвирва три пъти светкавично

МАЗОХ: Всички да станат

Oсветлението се включва. Докато публиката започва да напуска, Райх започва да се обръща към тях.

РАЙХ: Чуйте ме за момент! Този момент на мир, този момент в Природата, отвъд Доброто и Злото – това е нашата есенция. Нашето ядро. Нашата истинска същност. Обикновено ние никога не я чувстваме, защото...

СЪДЕБЕН РАЗПОРЕДИТЕЛ: Опразнете съда!

РАЙХ: ...защото нашите мускули я задържат. Нашите мускули са хронично сковани, толкова е хронично, че ние никога не го забелязваме. Ние забелязваме спокойствието, когато по време на някой рядък момент сковаността се разпуска. За какво мислите става дума в Дрога културата? Релаксиране на мускулната броня, за да се отървеш от тази скованост за няколко часа или поне няколко мига.

Акробати слизат при публиката и подканват хората да напуснат. Те са любезни, като добре тренирани полицаи, и стават заплашителни (по любезен начин) към тези, които не искат да напуснат, докато Райх говори.

РАЙХ: Ние сме болни! Ние сме загубили връзка с естественото чувство. Когато Силата на живота се опитва да пробие мускулната броня, тя се отклонява, казвам ви, и става болна и насилническа. Затова всички политически революции се провалят. Затова няма политически разрешения. Затова...

СЪДЕБЕН РАЗПОРЕДИТЕЛ: Смълчете обвиняемия.

Мазох и Дьо Сад бият Райх със свински мехури и го теглят извън сцената.

РАЙХ: (докато излиза) Вие не можете да чувствате естествено. Не виждате какво вършите и какво е станало около вас. Вие сте роботи. Роботи. Всичките. Всичките.

Завеса

No comments:

Post a Comment